д-р Джоузеф Матера

Като пастор в продължение на над 30 години, съм изумен какъв малък процент от децата на вярващи родители служат на Господа в техните тийнейджърски години и по-късно,  включително и децата на християнски лидери.

Предвид, че отглеждането на деца в завет с Бога е основният начин, по който Бог установява влиянието Си на земята, както е на небето, няма много теми, които да заемат по-важно място от тази, която ще засегна в настоящата статия.

В нея правя съпоставка между поведението на вярващи родители с вероятните последствия за вярата на техните деца. Така да се каже, всеки от нас, може да прочете този материал и горе-долу да видим дали децата ни ще служат на Господа с целите си сърца в бъдеще, или ще са хладки или невярващи, когато пораснат. Следват мои наблюдения за това, защо една малка част от децата на вярващи родители служат на Господа като по-големи.

Много вярващи родители често пъти не се свързват емоционално с децата си

По време на отглеждането на петте ни деца научих, че не е достатъчно само да чета Библията и да се моля с моите деца. Нужно е да се забавлявам с тях, да разбера техния език, по който се усещат обичани (прочететекнигата на Гари Чапман "Петте езика на любовта при децата"), и да се опитам да достигна сърца им и да устяновя дълбоки взаимоотношения с тях докато са малки. Научих това по трудния начин, тъй като не бях се свързал емоционално с едно от децата си, по начинът, по който трябваше, докато бяха малки (сега сме в близки взаимоотношения). Това рефлектира в голяма битка за вярата, въпреки всички Библейски поучения и молитви, които сме имали заедно. Деца, които не са свързани емоционално с техните родители е възможно да се движат по траектория на нездравословни душевни връзки с небогоугодни хора, които да ги отдръпнат от Господа.
 

Много вярващи родители нямат навика да отделят целенасочено време в молитва заедно с техните семейства в домовете си

Наблюдавайки християнски семейства, дори семействата на някои лидери, намирам много рядко олтарът на Господа установен в дома, с редовна, последователна молитва.  Често пъти, когато има молитва тя е формална и повърхностна, или само единият от родителите се моли, докато другият не е въвлечен активно (по този начин показвайки, че молитвата не е толкова важна). Децата на тези семейства ще се движат по траекторията на номинален християнин, който не знае как да търси Бог и да ходи в присъствието Му.

Много вярващи родители нямат целенасочен подход към библейското обучение (катехизиса) на своите деца

Повечето родители нямат и идея, когато стане дума за обучение на децата им в Божието Слово. Казвам на родители, че едно от лесните неща е да ги учат регулярно от книгата Притчи. Притчи е първостепенната книга с инструкции, която родителите могат да ползват, за да обучават децата си да изживеят мъдро техния живот в страх от Господа.

За съжаление много независими евангелски църкви са изхвърлили всичко що се отнася до историческите деноминации, дори добрите неща, като концепцията за катехизис (библейско обучение на базата на въпроси и отговори). Можем да вземем един катехизис (например Катехизиса на Хайделберг) и да го преработим, така че да пасне на доктриналното ни възприятие, за да го използваме да дадем на децата ни широко цялостно разбиране на основни доктрини от Писанията.

Вярвам, че всяка църква трябва да установи някаква форма на катехизис за децата в нея. Знам една църква, която го използва за децата в тяхната ранна детска възраст, в резултат на което те не се отделят от родителите си по време на класовете на Неделното училище за възрастни; децата са толкова добре подготвени в познаването на Писанията, че могат да разберат проповядването толкова добре, колкото родителите си!

Децата на родители, които не ги обучават във вярата, ще се превърнат в деца без библейски мироглед. Това ще ги направи уязвими, движещи се по траекторията към един вид синкренизъм, с погрешни възгледи базирани на духовността, а не на Христос като истината през целия живот.

Много родители разрешават на децата си да пропускат неделната служба, за да могат да участват в групови спортове

По някакъв начин в страната ни съществува неписан закон, който казва "Почитай съботния ден, освен ако детето ти не спортува!" Родители, които разрешават на децата си постоянно да пропускат неделните служби, поради спортната си програма, се движат по траекторията да отгледат деца отстъпници, които са учени, че спортовете и хобитата са по-важни в живота, от хвалението на Бог! (Марк 4:19 казва, че когато дойде пожеланието за други работи то ще заглуши Словото на Бог.)

Много родители по-скоро ще си останат вкъщи, ако единият от тях е на работа или не може да отиде на неделната служба

Има много родители, които няма да отидат в неделя на църква, в случай че единият от тях не отиде, понеже им отнема твърде много енергия сами да приготвят децата за служба! Родители, които вършат това, поставят децата си на траекторията да служат на Бог, само когато е удобно, което би ги квалифицирало като хладки християни, нещо, което Исус каза, че ще избълва от устата си (Откровение 3:14-16)!

Много християни живеят живот на компромиси у дома

Много родители редовно гледат небогоугодни телевизионни шоута и програми, слушат небогоугодна светска музика, казват расистки или мръсни шеги, използват подигравателен език пред децата си в пределите на техните домове. После отиват на църква и се държат духовно неделите. Това двулично поведение ще постави децата им на траекторията или на лицемерие или на презрение спрямо Бог, църквата и християнството!

Много родители не наглеждат както трябва децата си

Много родители позволяват на децата си да имат телевизори в стаите си, компютри, смарт телефони, и дори да излизат на срещи в техните ранни тийнейджърски години! Следователно, тези родители нямат представа какво децата им гледат или с кого са свързани, включително и в социалните мрежи и сайтове. Деца, които не са наглеждани, света ги индоктринира между 60 и 80 часа седмично; това е нещо, срещу което един час на църква седмично няма как да се състезава и противостои! Възможно е тези деца да са на траектория без фокус или да са с пристрастено/зависимо поведение от прекалено много изпращане на текстови съобщения (sms-и), социални мрежи, видео игри и дори порнография.

Много вярващи родители говорят негативно за техните църкви или църковни лидери вкъщи пред децата си 

Много родители имат навика да говорят лошо за пасторите или църквите си, или да говорят критично за други християни. Това поставя критичен дух в техните деца, което води до това децата да считат, че църквата е място за лицемери! Тези деца са поставени на траекторията към това да са критични към всичко, що се отнася до църквата, което ще доведе до това да стоят далеч от събранията на църквата за поклонение. 

Повечето бащи са по-ентусиазирани за даден вид спорт отколкото да търсят Бог

Знам за много бащи, които ще крещят и викат по време на футболната игра, но ще имат вяло отношение, когато стане дума за молитва, ходене на църква или служене на Бог! Дори знам за един пастор, който намалява продължителността на службите си по време на футболния сезон, за да може да се прибере вкъщи и да гледа футбол в неделя следобяд! Исус ни каза, че "където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти." По този начин, когато родителите показват, че са по-развълнувани за нещо различно от Бог, или ценят нещо повече от Бог, техните деца ще са на траекторията да мислят, че Бог не е достоен за техния копнеж, време или внимание!

Много вярващи родители имат повърхностно разбиране за Бог и тяхната вяра

Много вярващи родители имат много повърхностна система на вярване; някои дори не познават самите основи на вярата! Поради това, те вероятно няма да могат да предадат с някакво съдържание вярата на децата си. По този начин, техните деца също най-много ще имат повърхностна вяра. Много вероятно е когато пораснат те да се движат по траектория без вяра и да не ходят на църква.
Не трябва всеки родител да е теолог, но всеки родител би трябвало да е основан здраво в началните принципи на вярата и да ги предаде на децата си.

Много деца рядко виждат родителите си задълбочено и последователно да търсят Бога

Вярата ни в много по-голяма степен се улавя, отколкото се научава. Децата научават много повече, когато наблюдават старателно родителите си да търсят Бог в техния личен живот. Това показва на децата, че родителите им имат реално и задълбочено взаимоотношение с Бог, дори когато други хора не ги виждат. Деца, които не виждат родителите си последователно и задълбочено да търсят Бог, са на траекторията да имат случайно взаимоотношение на опознаване с Господа, вместо приятелство. 

Много родители разчитат твърде много на детското или на тийнейджърското служение да доведат децата им до зрялост във вярата им

Трябвало е да коригирам много родители, които мислят, че обучението и ученичестването на децата им в Господа е работа на тяхната локална църква. Истината е, че църквата разполага с децата им само за няколко часа в най-добрия случай седмично. Родителите разполагат с техните деца поне 50 часа седмично.  Истината е, че първостепенната отговорност за обучаване на децата в пътищата на Господа лежи на родителите, а не на църквата (Притчи 22:6, Второзаконие 6:6-9). Деца, които не са обучени вкъщи от техните родители, най-вероятно ще се намерят на траекторията на номиналното християнство, без никаква лична духовна дисциплина да търсят Бог.
 

Много вярващи родители последователно пропускат събранието на църквата по всякаква и всякакви причини

Като пастор съм учуден как много семейства редовно пропускат събранието на църквата, поради семейни поводи, спортни събития, понеже са изморени или малко болни, или понеже искат да си останат вкъщи да си починат или да пазаруват. Истината е, че когато родителите живеят по този начин, не трябва да се шокират, когато децата им пораснат и са хладки християни, които не взимат насериозно нещата на Бог! Ако същите тези родители се отнасят към техния бизнес или месторабота по същия начин, по който се отнасят към църквата, те щяха да банкрутират или да са отдавна уволнени! Тези деца са на траекторията да направят Бог само част от живота си, вместо Исус да бъде техния живот!

Много вярващи родители не прекарват качествено време с децата си

Много лидери са виновни за това, че жертват децата си на олтара на служение или на амбиция свързана с работата им. Какво ще ни ползва ако спечелим целия свят, а загубим децата си? Децата на тези родители са на траекторията да притежават ниско самочувствие и несигурност, понеже усещат, че не са достатъчно важни, че техните родители да отделят време за тях.

Много вярващи родители прескачат от църква на църква

Тук не говоря за това, че не можеш понякога да се усетиш воден да напуснеш локалната църква, но някои хора, които познавам прескачат от една църква на друга на всеки една или две години. Децата на тези родители са на траекторията да нямат лична стабилност във вярата си, да са индивидуалисти в отношението си спрямо Бог, и да не са способни да се посветят на някаква общност на вяра, нито да се доверят на духовна власт в техния живот.

Много вярващи родители постоянно натякват на децата си

Научил съм, че не е мъдро да проповядваш на децата си. С израстването им също е важно да не им натякваш постоянно за това да правят правилното нещо. В някакъв момент се нуждаем да вярваме на Бог, че Той ще докосне сърцата им и ще ги обърне.

Вместо да натякваме на децата си се нуждаем да прекараме същото количество и повече време в молитва и пост във вяра за техните души. Децата на натякващи родители са на траекторията да се отвърнат от родителите си и всички възрастни, когато станат тийнейджъри, което ще доведе до бунт срещу власт и до безрасъдно поведение. 

Много родители са твърде легалистични или религиозни с техните деца

Родителски подход, който е много стриктен, религиозен и легалистичен, може да бъде също толкова вреден, както хладкостта на родителите към Христос вкъщи. Когато родителите се опитат да насилят техните деца да вярват в Христос, карайки ги да живеят според стриктни, подтискащи правила, без наличие на емоционална и духовна връзка и време, в което да се забавляват заедно, те отглеждат негодуващи деца, които ще се отдалечат от Бог при първа възможност.

Децата на легалистични религиозни родители са на траекторията в това да паднат в буйна невъздържаност, по отношение на греховни удоволствия, като реакция срещу подтисничеството на строга легалистична религия. Децата израснали в легалистични петдесятни домове рядко служат на Бог като по-големи и често престават да ходят на църква в късните си тийнейджърски години.

Накратко това са само част от моите наблюдения, които виждам, че водят до отстъпване или хладкото състояние на дете, отгледано в християнски дом. Все пак винаги има изключения при тези наблюдения.  Някои деца могат да продължат да изпълняват своята цел в Христос с копнеж, въпреки спънките от страна на родителите им.

Също като родители можем всичко правилно да направим и да не нарушим нито една от изброените точки, и въпреки това да намерим децата ни борещи се в тяхната вяра. Тази статия няма за цел да донесе осъждение у родителите, но да ни пробуди за отговорностите ни, сработвайки се със Святия Дух в грижата за нашите деца. В крайна сметка ако децата ни не срещнат Бог за тях самите те няма да го търсят, дори и ако следваме най-добрите практики като родители.

превод от английски: М. Джоргова

източник: http://josephmattera.org