| |||
|
|
Или: Как да сме сигурни, че ще се оженим според съвършената воля на Бог? - І част
Автор: Валентин Василев КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО СМЕ ВЛЮБЕНИ? Никога не съм си мислил, че ще напиша книга, нито съм имал намерение, нито желание за това. Тази книга се появи като следствие от Божия отклик на едно друго мое желание – желанието ми да се оженя. Като човек, който желае Божието в живота си, през 1996 год., повлиян от емоционалното си привличане към едно вярващо момиче, отидох при Бог с молбата да ми я даде за жена. За мен беше важно да знам, че човекът, за когото ще се оженя, е избран и одобрен за това от Бог. Но Божият отговор вместо просто "да" или "не", беше едно мощно действие на Христовия кръст в живота ми, което се впи в плътта ми безпощадно като двуостър меч и издири всичките помисли на сърцето ми, като ги изяви явно пред мен и разобличи тяхната егоистичност. Последваха месеци на агония; месеци, които може би бяха едни от най-съдбоносните в живота ми; месеци на агонизираща борба с егоистичната ми плът; месеци на ежедневно отричане от своите желания, които ежеминутно надигаха своите несвяти глави и ме атакуваха с умствени и емоционални аргументи. Имам снимка от това време, на която може да се види огромното напрежение на онази борба, изписана на лицето ми. Аз исках да бъда угоден на Бог, не исках да угаждам на себе си, но опозицията, която ми оказа моята плът, беше отвъд всяко мое очакване. Веднъж като дете присъствах на убиване на змия. Никога не бях виждал такова нещо. Независимо от ударите, които тази змия получаваше, тя отново и отново се извръщаше на различни посоки и продължаваше да бъде заплаха за тези, които бяхме там. В един момент си помислих, че тази змия никога няма да умре. Тя като че ли имаше хиляда живота. Постоянно намираше начин да се извърне от притискането на сопата, с която бе хваната, и отново да се хвърля заплашително с отворена уста. Като че ли ударите можеха само да я омаломощят за известно време, но не можеха да я умъртвят. Нещо подобно беше и битката, която преживях. Плътта ми, подобно на онази змия, се извръщаше по всякакъв начин, като хапеше ума и емоциите ми с отровните си аргументи. Намираше си съюзници отвсякъде и сред всички. От случайно чутата фраза по телевизията, до твърдения в християнски книги или проповеди, та дори и в криво разбрани стихове от Писанието. Но благодарение на това, че не бях сам в тази битка, чрез Този, които действа в нас, да искаме и да вършим Неговата воля, аз преживях славна победа, като следствие от която Бог, Верният, и Истинният, и Милостивият, ме заведе на Своята трапеза и ми даде на ям от Хляба Му и да пия от Виното Му, като ми разкри Своето сърце, Своя план, Своето намерение, с което е създал брака. И дори до днес, три години по-късно, не ми е отнел дела от тази трапеза, но е обогатил неимоверно познанието ми за това. Този Хляб и това Вино аз искам да споделя в тази книга с всеки, който би покопнял да достигне Божията съвършена съдба за своя семеен живот. Днес, три години по-късно от тогава, когато след няколко месечната агония аз написах тази книга по един труден и болезнен начин, защото не можех да напиша нищо, докато с живота си не бях се съгласил с него, и не бях го приел в сърцето си не просто със стискане на зъби, но с радост, аз се приближавам все повече и повече до славата на Божието откровение за голямата тайна (Ефесяни 5:32) на брачния завет, поради което ще добавя, и допълня неща, които не знаех ясно преди, а само смътно предвкусвах. От тогава насам никога не съм съжалявал за решенията, които взех тогава. Напротив, видях как противникът, вече нямайки съюзник вътре в мен, започна яростно да ме атакува отвън, с цел да открадне и да разруши онова, което Бог беше започнал в мен. Той използва кого ли не и какво ли не – от най-близки приятели, до дълбоки стратегически кроежи – само и само да отнеме живота на Божието семе, което бе възкръснало в мен с невероятна сила и носещо потенциал на грандиозна заплаха за царството на тъмнината. Но онова, което Отец е посял, не може да се изкорени! Божието семе в мен беше по-силно от най-смъртоносните атаки, които преживях от тогава, защото Святият Дух го пазеше, понеже беше Негово! Моята молитва е, всеки, който чете, да преживее действието на Христовия кръст в живота си, за да може чрез него да достигне до славата на Божията съвършена воля в живота си. Варна, август 1999 год. Глава 1 ПРАВИЛНИТЕ СТАНДАРТИ Преди да започна да говоря каквото и да било за любовта и брака, аз искам да поставя правилните стандарти за това. Не стандартите на света или стандартите на душевно религиозната църква, а стандартите на Духа, стандартите на Божието Слово, стандартите на Божията безкомпромисна воля! Ако ще говорим за истинско щастие, за истинска любов и за стоене в съвършената воля на Бог, трябва да сме наясно, че всяко истинско и съвършено нещо е много по-скъпо от всичко останало. За да достигнем до високите и съвършени съдби на Бог за която и да е област на живота, се изисква плащане на цена. Изисква се изгубване на ниското, за да придобием високото; изгубване на доброто, за да придобием съвършеното; изгубване на нашите собствени пътища на естествен живот, за да придобием достъп до свръхестествените пътища на Бог. Преди всичко бих искал да кажа, че Божията воля има три нива или три степени. Според Римляни 12:2 тези три степени са: добрата, благоугодна и съвършена Божия воля. Исус говори, че сърцата на човеците са като почва. Има отъпкана и закоравена почва, има плитка почва, има буренясала почва, има и добра почва. Всички знаем това от притчата за сеяча. Той каза, че само добрата почва дава плод, но дори и самата добра почва може да даде различно количество плод – „кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет” (Матей 13:23). Точно тези 30, 60 и 100-кратно отговарят на трите степени на Божията воля. Прицелът на тази книга по отношение на любовта и брака, винаги ще бъде насочен към 100-кратния плод, към съвършената воля на Бог, към абсолютния максимум на проявяване на Божията слава в тази област на живота. Съвършената воля на Бог е всъщност съвършената Му любов! А съвършената Му любов е съвършено себеотричане и живот на съвършено даване. Може би никога до сега вие не сте били предизвиквани към съвършените неща на Бог. Може би сте се задоволявали само с добрите Му дарове. Сега аз бих искал да предизвикам вашето посвещение, да предизвикам вашия глад по нещата на Духа, да извикам съвършените съдби на Бог – да станат явни пред вашите очи! Тази книга е написана предимно за християни, които още не са встъпили в брачен завет и е насочена към това, да предизвика създаването на такива, според съвършената воля на Бог, според цялата Небесна пълнота за брака. Но ако може да помогне на вече създадени бракове, нека помогне! Далеч съм от мисълта, че това, което ще кажа в нея, ще се хареса на всички. По начало аз не вярвам в книги, които се харесват на всички. Когато Исус беше в плът на земята, Той далеч не се хареса на всички. Колкото и странно да звучи, истината е, че Бог не се харесва на всички християни. Но както и да е, тази книга е написана за всички, които наистина Го харесват и обичат! „Да бъде волята Му, да дойде Царството Му, да се прославя Името Му, в нас и чрез нас, сега и за винаги!” Амин и Амин. Глава 2 ОБРАЗЪТ НА НЕГОВИЯ СИН Няма по-голямо, по-пълно и по-съвършено откровение за Божията воля от Исус Христос. Замисляли ли сте се някога, че ако търсите Божията воля за каквото и да е било нещо, то трябва да я търсите не другаде, но в Христос? Любовта и бракът не правят изключение в това. Въпреки че Христос не е бил женен по плът, Той със сигурност е имал отношение на Своето сърце към този вид любов и към брака. Исус е 100% човек и поради тази причина, няма никакви основания да мислим, че в даден момент от Своя земен живот Той не е бил сполетян от някакви чувства към някое еврейско момиче, и в Него не се е зародило желание да се ожени. Библията ни казва, че Той "е бил във всичко изкушен като нас" (Евреи 4:15), така че не бива да мислим, че Той е бил подминат в това отношение. И ако искаме да имаме брак и семейство, които да бъдат така плодоносни и пълноценни, както живота на Исус, то ще трябва да пристъпим към тях с онова сърдечно отношение към Отец, което и Исус имаше: "Аз не мога да върша нищо от себе си... защото не искам моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил"; „От себе си нищо не върша, но каквото ме е научил Отец"; „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно" (Йн 5:30, 8:28-29). Исус не се интересуваше от задоволяването на Собствените Си желания и нужди. Неговото сърце беше така запалено от любовта на Отец, че всичко, за което Той мислеше, беше, как да извърши Неговата съвършена воля. Исус беше вдигнал кръста на Собственото Си отричане от Себе Си, и всичко, от което се интересуваше, беше, да чува от Отец и да върши това, което Той казва. И това, което Отец Му казваше, беше, че трябва да умре на кръст, да бъде погребан и да възкръсне на третия ден. Това беше пътят на Исус, но това е и пътят на всеки, който иска да бъде Негов ученик: "Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик" (Лука 14:27). Нека да разберем: НЯМА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВОЛЯ ОТ БОГ В ЖИВОТА НИ, БЕЗ ОТРИЧАНЕ ОТ СЕБЕ СИ В ОНАЯ ОБЛАСТ, В КОЯТО ИСКАМЕ ТЯ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ! Ако ние искаме да видим славата на Бог в живота си, трябва да разберем, че Неговата слава се проявява само там, където се върши Неговата воля, и че Неговата воля винаги ще ни поведе към едно място на умиране, погребение и възкресение. Именно възкресението е проявената слава на Бог, а възкресение има само там, където преди това е имало смърт! Разбирате ли? Някой може да каже: "Какво общо имат тези неща с брака?! Аз просто искам да се оженя, да знам, че съм го направил с правилния човек, и това ми е достатъчно!" Общото е следното: „АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ, КОЙ Е ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК ЗА ВАШИЯ БРАК, ПЪРВО ВИЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕТЕ ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК ЗА БОГА!” Може би мнозина от вас гледат на хората, които вече са създали семейство, и сигурно някои от тези семейства ви допадат. Така във вас може да се е установило мисленето, че вие просто трябва да си минете от ред, и по възможност искате Бог да ви посочи човека, за който да се ожените, за да сте сигурни, че бракът ви ще бъде благословен и успешен. Може би дори малко завиждате на тези, които са се задомили успешно и бихте искали и вие да имате същото. Но нека ви кажа, че успехът на християнските семейства около вас, не е моделът, който трябва да следвате. Бог има Свой Собствен модел, който е даден в Неговото Слово, и ние не трябва да се задоволяваме с нищо по-малко! Всеки модел от Бога има своя мярка, свой образец, с който той е съизмерим. Тази мярка е Самият Божий Син: „да бъдат съобразни с образа на Сина Му” (Римл. 8:29). Какъв е „образът на Сина Му”? Преди всичко образът на някого е това, по което го познаваме. Библията не ни е оставила никаква информация за физическия образ на Исус, и ние не познаваме Христос по плът. По какво тогава разпознаваме образа на нашия Спасител? В кой Христос вярваме ние? Има толкова много окултисти, спиритисти и ню ейджъри, които ще кажат, че също вярват в Христос и общуват с Него. Но това същият Христос ли ще бъде, в Когото ние вярваме? Разбира се че не. Първо Коринтяни 15:3-4 ни дава белезите, по които да разпознаваме истинския Христос от фалшивите. Там се казва, че Христос умря за греховете ни според Писанията, че бе погребан, и че в третия ден бе възкресен от мъртвите. Това са основните (разбира се не всичките) белези, по които разпознаваме истинския Христос. Тези белези основно характеризират Неговия образ. И смисълът на всичко казано до тук е, че ако искаме нашия бъдещ брак да бъде "съобразен с образа на Сина Му", то той трябва да носи белезите на този образ, т. е. да е преминал през смърт, погребение и възкресение. По-късно ще видим как точно става това. Следващият задължителен белег от образа на Исус Христос е Неговото рождение от девица. Това ще рече, че Исус не се роди от плътска похот или желание, но от Светия Дух. По същия начин нашият бъдещ брак трябва да се роди не от нашите плътски похоти или душевни желания, но от НЕОПРОВЕРЖИМОТО ДЕЙСТВИЕ НА СВЕТИЯ ДУХ В ЖИВОТА НИ! ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ВЛЮБЕНИ? Тук е мястото, където искам да поговорим за влюбването. По своята същност влюбването представлява силна душевна привързаност към индивид от противоположния пол. Тази привързаност ражда невероятно силни позитивни емоции, когато е приета и споделена, и невероятно силна болка и измъчване, когато е отхвърлена и несподелена. Сигурно повечето от вас са преживяли поне едното от двете. Но това, което искам заедно да разбираме е, че нито едното, нито другото вършат Божията воля. Сигурно вече си спечелих опоненти, но аз искам да разясня защо това е така. Защото не нашият новороден дух, а нашата все още необновена душа е техен източник и обект на съществуване. Библията учи, че когато се новородим, нашият дух става „ново създание” и в него започва да обитава животворящото присъствие на Светия Дух. Но дори и новородени в духа си, нашата човешка душа остава все още необновена и изпълнена не с живота на Бог, а с падналия, покварен и егоистичен стар живот, наследен от първия Адам. Тогава всяко нещо, на което този паднал адамов живот е източник и причинител, се явява грях, душевна нечистота и егоизъм, независимо какъв външен вид на благочестие е успяло да си предаде. Такова нещо е и „влюбеноста”, и за това тя е източник много повече на страдания, отколкото на радости. Някой може да възрази: "Не е вярно, та нали любовта между мъжа и жената е направила толкова много хора радостни и щастливи! И тя е дадена от Бога за наше щастие!" В отговор на това смея да кажа, че „радостите”, които един душевно влюбен човек преживява, имат „същото духовно качество”, както и „удоволствията”, които един блудник получава от своите прелюбодейства. Второ, трябва да се прави разлика между любов и влюбване. Любовта в семейството представлява пълното и безкористно посвещение и отдаване на брачния партньор. Тя е въпрос не на емоции, а на решение. Аз нямам нищо против емоциите, те са пркрасен дар от Бог в нашия живот, но те нито трябва да ни водят, нито да ни мотивират, нито да ни контролират. Именно влюбването представлява изключително силна душевна привързаност, която има силата да ни контролира. Тази привързаност в действителност представлява емоционална обвързаност, което всъщност означава, да си вързан от нещо по-силно от тебе. Така стигам до извода, че влюбването е връзване на нашата душа от несвята зависимост. Защо е несвята ли? Защото по своята същност „влюбеността” е изключително себична и егоистична емоция, търсеща не Божието, но своето си. Не вярвам, че съществува честен човек, който да не признае това! А свято е само онова нещо, което е безкомпромисно отделено за Бог. |
|
Бог желае да бъдем свободни от всяко такова връзване и да сме силно привързани единственно към Него. Някои такива връзвания доставят удоволствие на нашия стар човек, като влюбване, сладострастие, цигари, алкохол и т. н., но ние не сме призовани да ходим в стар, а в нов живот.
Християни, ако искаме да ходим с Бог в Неговите съдби и воля, то трябва да се отречем от душевния си живот, да приковем душевните си претенции и права на кръста на собственото ни себеотричане и да извикаме с цялото си сърце, както Исус извика в Гетсимания: „Татко, не моята воля, но Твоята да бъде!” Помислете само, ако Исус не беше постъпил така, къде щяхме да сме ние днес, и щеше ли човечеството да съществува изобщо? Ако вие вече сте влюбени, било споделено или несподелено, или ако сте от тези, които обикалят насам натам, търсейки за кого да се оженят, то това, което трябва да направите е, да се покаете от това и да извикате към Бог за Неговата съвършена воля! Някои може би са си помислили, че въпросът с който започва заглавието на моята книга – „Какво да правим когато сме влюбени?” изисква надълго и нашироко да се разискват човешките чувства и душевните проблеми, но вместо това, отговорът му е съвсем прост и кратък – „ПОКАЙ СЕ ОТ ТОВА!”. Бог има съвършен отговор за вашето влюбване и той е съвършено покаяние. Повярвайте ми, правил съм това не веднъж, зная как боли, но зная и благословенията, които следват покорството. Душевен живот и Божия воля се две несъвместими неща. Ние никога не можем да ги имаме едновременно. Глава 3 ЧУВСТВА В СЕМЕЙСТВОТО И все пак, ако някой каже: „Добре, аз желая да последвам Бог в Неговата съвършена воля за брака, но този брак без чувства ли ще бъде? Сух и студен ли ще бъде той?", то какво следва да се отговори на това? Това е сериозен въпрос и отговорът му е следният: Бог създаде емоциите и чувствата и ги направи като прекрасен дар на човеците в техния живот. Те са цветът на живота, и живот без чувства е сух, скучен и безцветен. Проблемът никога не е бил в самите чувства, но в плътската воля и егоизма, които са превзели нашата способност да чувстваме и са направили приятните емоции търсени и определящи. Бог никога не е имал предвид емоциите да определят нашите мотиви и решения. Неговата воля е, нашите души да са пълни не с душевно родени, а с духовно родени чувства. Душата трябва да изразява чувствата на духа. Това са чувства, родени и храненни от Светия Дух в нас. Ако, като посветени християни, от нас се очаква да мислим не плътски и душевни мисли, но мисли, дошли от Духа на Истината, то нека разберем, че Той не е само Дух на истинните мисли, но и Дух на истиините чувства. Както има мисли, които са нечисти и несвяти, така има и чувства, които са нечисти и несвяти, но също така има и мисли и чувства, които са от Истината! Ако Бог ви призове да Му служите чрез брак, и вие откликнете на това според Неговата съвършена воля, то вашето посвещение и вярност към брачния ви завет, ще роди най-прекрасното взаимоотношение с вашия семеен партньор, което изобщо някой може да си представи или преживее. То обаче, няма да има нищо общо с душевната влюбеност. Вашият дух и душа ще преливат от радост и удовлетворение, от това, че можете да бъдете слуга и верен приятел на вашия партньор, че в резултат на това вашето съгласие ежедневно нараства и вашите съвместни молитви стават все по-здрави и все пo-мощни в постигането на Божиите цели и намерения. Святият Дух ще стане Източник на изключително вълнуващ живот в истинска любов и споделяне, които ще родят най-мощните, красиви и мечтани преживявания, до които е възможно да се стигне в човешка плът. Но най-голямото от всичко ще бъде всеизпълващата радост от плода на спасение и благословение, който такова семейство ще принесе в живота на милиони човешки души по земята. Ако вие поставите на олтара вашето желание за любовни взаимоотношения и вашата влюбеност, Бог ще стане Гарант на това, че никога няма да бъдете разочаровани от това, което Той има за вас! Нека обаче да кажа, че всичко, за което говорих по-горе се отнася само за онези бракове, които са родени 100% от Духа, които са според съвършената воля на Бог. А как да сте сигурни ли, че вашият брак ще бъде в съвършената Божия воля? На това е посветена и останалата част от тази книга. С отговорноста на християнин, аз ви обещавам, че когато стигнете до края на тази книга, вие ще знаете Божия отговор на този въпрос. Моята молитва и копнеж към Бога са колкото може повече от вас да се възползват от него! АВРААМ И ИСААК Сега искам да се върна на въпроса за образа на Божия Син. Казах вече, че за да бъде нещо по Божията воля, то трябва да бъде съобразено със зачеването, смъртта, погребението и възкресението на Исус Христос. За да стане това по-ясно, ще приведа примера с Авраам и Исаак. Исаак беше Божия, а не Авраамова инициатива. Исмаил беше инициативата на Сарайя и Аврам, но той не наследи обещанието. Исаак се роди по обещание, чрез вяра. Той беше „роденият по Дух” (Гал. 4:28-29). С други думи, Исаак не се роди от плътска воля или душевно желание, той се роди по Божията воля, чрез действието на Светия Дух. Така той изпълняваше първото условие, но Бог не спря до тук! Той поиска Исаак в жертва (Бит. 22:2). Той трябваше да премине през смърт! Авраам се покори и положи Исаак на олтара, и когато посегна към ножа, за да го заколи, тогава макар и все още не на практика, в сърцето на Авраам жертвата вече беше извършена! Авраам беше умрял за Исаак и Исаак беше мъртъв за Авраам. И тогава, благодарение на своята твърда вяра в Божието обещание – „по Исаак ще се наименува твоето потомство”, „по един начин на възкресение го и получи назад” (Евр. 11:18-19). Едва след това Бог окончателно заяви: „ще те благословя премного и ще преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си, в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми” (Бит. 22:17-18). Исаак, потомъкът на Авраам, бе станал напълно съобразен с образа на Божия Син, сърцето на Бог бе толкова удовлетворено, че Той не щадеше никакви благословения. За мен цитирания по-горе стих съдържа може би най-мощните обещания, които съм срещал в Библията. Те имат невероятно дълбок духовен смисъл, на който тук не е място да се спирам. Но не мога да не отбележа, че никое благословение не може да се сравни с това – БОГ ДА НИ НАПРАВИ БЛАГОСЛОВИТЕЛИ ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Душевните християни треперят, да получат някое и друго благословение, но тези, които са духовни, копнеят Бог да ги направи благословители! Ние дори така се благославяме: "Бог да те благослови!", но колко по-велико е, вместо това да кажем: "Бог да те направи благословител!" Бог ще отприщи невиждани благословения за нас, и ще ни направи благословители на милиони други в ония области на живота ни, които са станали „съобразни с образа на Сина Му”! НУЖДА ОТ СЕМЕЙСТВО? Може би някои от вас все още не могат да се примирят с това, което казах за влюбването. И това е разбираемо, защото „любовната” територия е била толкова много време неосветена област в тялото на Исус Христос, че плътското мислене и душевните разбирания на християните са заели чудовищни позиции в тази област на християнския живот. Дори здрави и помазани Божии служители, добрите плодове от чието служение са неопровержими, са прегърнали силна заблуда по отношение на брачните взаимоотношения, и с погрешните си поучения за брака замо затвърждават християните в преследването им на собствените си желания. Разбира се, има и изключения в това отношение, но те като, че ли са „глас в пустинята”. Сатана съвсем успешно е успял да инжектира Христовото тяло с изключително смъртоносни лъжи за брака и семейството, които буквално всеки ден взимат своите жертви. Първата и най-опасна лъжа, която искам тук да разоблича е, че: „НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ СЕМЕЙСТВО!” И втора, подобна на нея е, че: „БОГ ИМА ПЛАН ЗА НАС ДА ИМАМЕ СЕМЕЙСТВО!” Тези двете като че ли са стълбовете на някои „християнски” поучения за брака, а всъщност те не са нищо по-малко от коварни сатанински лъжи. (Колко ли много от вас са вече твърдо решени да спорят с мен за това?) А сега ви предстои да видите, че Библейското учение за брака няма нищо общо с тези две лъжи. Нека първо разгледам въпроса за човешката нужда от семейство. Първо, абсолютно вярно е, че Бог, а не човекът беше инициатор на семейството. В Битие 2:18 Бог, а не Адам каза, че „не е добре за човека да бъде сам”. В този творчески момент, когато Бог взимаше решение да създаде жената и да постанови брака, самият Адам, който беше обект на това решение, нямаше и идея за това (още пък по-малко Ева)! Когато Бог създаваше жената, Адам спеше дълбок сън. Адам нито чувстваше нужда от тази жена, нито я търсеше, нито се молеше за нея. Той просто пребъдваше в Божията почивка (Бит. 2:21, Евр. 4:10)! Бях чел в една книга за брака, че се казва горе-долу следното: „Бог няма да ти намери жена, ти трябва да си намериш”. Уважавам автора на тази книга, но сравнете неговия модел с модела на Бог от Битие. Божият модел е ние самите да спим „дълбок сън”, докато Той върши в нас и за нас Своите дела. По същия начин Бог подейства, когато сключваше съдбоносния за цялото човечество завет с Авраам. Авраам заспа „дълбок сън” (Бит. 15:12), за да не пречи на Бог да извърши съвършено Своята воля. Цитираният автор дава в подкрепа на своя модел стиха от Притчи 18:22, където се казва, че „който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа”. И той тълкува, че щом въпросния човек е намерил съпруга, значи я е и търсил. Но дори самият този стих показва, колко несъвършен е този модел, защото се казва, че този човек е намерил добро, а не съвършено осъществяване на Божията воля в живота си. Това е едно бледо копие на Божиите съдби, които в Стария Завет достигаха само до „доброто”. Такъв брак би бил твърде далеч от славата на Новия Завет, при който доброто не е вече приятел, а враг, понеже Исус никъде не казвал „и тъй, бъдете добри”, но заповяда на всички Свои ученици: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец” (Мат. 5:48). И не случайно тези Негови думи са казани не на друго място, а в проповедта на планината, която е Конституцията на Божието Царство. И ако някой търси добър, а не съвършен брак, то той би могъл да го има, но нека не си мисли, че такъв брак е част от Царството на Бог, понеже противоречи на неговата Конституция за съвършенство! Такъв брак е душевен, плътски и той няма капацитета за постигане на Божиите съвършени цели и намерения на земята. Християнин, който търси съпруга и се моли да получи Божието благоволение в тази област на живота си, ако проси с вяра, несъмнено ще получи добра съпруга от Господа и ще има благословено семейство, но той завинаги ще бъде лишен от възможноста и привилегията, да влезе в съвършените Божии съдби за брака и да стане благословение за милиони други семейства по земята. За твърде много християни днес, всичко, което желаят е, да бъдат благословени. Но разберете, че това е старозаветно, а не новозаветно очакване. Духът на Новия Завет е дух на копнеж – да пожертваш себе си за благословението на цялото човечество, следвайки стъпките на нашия благословен Господ и Спасител Исус Христос. Ние, християните, често се наричаме деца на Авраам по вяра, но истината е, че: ИСТИНСКИТЕ ДЕЦА НА АВРААМ СА ТЕЗИ, КОИТО ХОДЯТ ВЪВ ВЯРАТА НА АВРААМ, ПРАВЯТ ЖЕРТВИТЕ НА АВРААМ И ПОЛУЧАВАТ ОБЕЩАНИЯТА НА АВРААМ, НАЙ-ГОЛЯМОТО ОТ КОИТО Е, ЧЕ В НЕГО ЩЕ СЕ „БЛАГОСЛАВЯТ ВСИЧКИТЕ НАРОДИ НА ЗЕМЯТА”! Ако прицелът на вашата вяра и на вашата любов към Бог стигат само до там, че да желаете добрите, а не съвършените неща на Господа, то тази книга не е за вас. Можете спокойно да я затворите на тази страница и да я подарите на някой друг (сигурно и без това достатъчно ви е ядосала досега). Но ако сте решили да последвате копнежа на вашия дух, да влезете в съвършените съдби на Бог, и да бъдете не просто благословени, но благословители, то продължете да четете, и както ви обещах, когато свършите прочита вие ще знаете как се създава семейство, чрез което Бог ще разтърси високите, земните и подземните места и ще изяви цялата пълнота на Божия Син в него. И така, досега изредих две неща, които показват, че не някаква човешка нужда, а Божията суверенна инициатива предизвика създаването на семейството. Третото нещо, което е и причината за тази Божия инициатива е, че: КОЙТО ИМАШЕ НУЖДАТА ОТ ЧОВЕШКОТО СЕМЕЙСТВО, БЕ НЕ ЧОВЕКА, НО САМИЯТ БОГ. СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е СЪЗДАДЕНО ЗА ЧОВЕКА, НО ЗА БОГ! Така е и писано: „Господ е направил всяко нещо за Себе Си” (Пр. 16:4). Единственият правилен мотив, с който можем да пристъпим към създаването на семейство е, не да имаме семейството, от което се нуждаем, но да дадем на Бог едно посветено на Него семейство, от което Той се нуждае за Своите цели и намерения на земята. И това ще направим само, ако Бог лично ни е открил, че очаква това от нас. Четвърто. Като новородени и изпълнени с Духа християни, нямаме нужда от абсолютно нищо друго освен от Христос (с малката добавка на това, за което Павел говори в І Тим. 6:8). В Ефесяни 1:3 се казва, че Бог Отец „в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места”. Това означава, че „в Христос всяка наша нужда е вече снабдена”, и практически ние не се нуждаем от нищо друго, освен повече и повече от Него. Когато естествените нужди на нашето тяло от въздух, вода, храна, облекло и сън са снабдени (а ние имаме обещание за това – Мат. 6:25-33!), то всичко друго ние вече сме получили с и в Христос, и претенции за права и нужди ни поставят вън от вече получената Христова благодат. Но някой може да каже, че към споменатите от мен пет задължително необходими неща за нашето тяло спада и „сексуалната нужда”, която намира своето законно задоволяване в брака. На това ще отговоря, че сексът не е нужда, но дар, който не е задължително да бъде използван. Ако вие се лишите от едно от петте задължителни за човешкия организъм неща за достатъчно дълго време, то вие със сигурност ще умрете, било от задушаване, било от жажда, било от глад, било от студ, било от безсъние. Но ако и цял живот да сте лишени от секс, това няма да навреди ни най-малко, нито на вашия живот, нито на вашето здраве. Съвремените медии, които промиват човешките мозъци с лъжите на демоните на разврат и неморалност ще ви кажат нещо друго по този въпрос, но ние имаме Библейския пример на Исус, Павел и Варнава (І Кор. 9:5-6), и той ни е достатъчен, за да знаем истината по този въпрос. В Посланието към Колосяните 3:3 четем: „Защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога”. Надявам се, че всички вярваме в този стих! Добре, питам тогава: ИМА ЛИ МЪРТЪВ ЧОВЕК НУЖДА ОТ НЕЩО? И ако вие смятате, че се нуждаете от брачен партньор и от семейство, то не е ли само защото сте излезли от Божията благодат, която прави този стих реален в живота ни, като ни държи мъртви спрямо себе си, а живи спрямо Него |
|
Наскоро моята баба почина и беше погребана. Бях там, на гроба й, и повярвайте ми, тя наистина нямаше нужда от абсолютно нищо! Ако претендираме за „права” и „нужди”, това означава, че не пребъдваме „в Христос”, в Когото нашето умиране е реално.
Глава 4 НОСЕЩИ КРЪСТА СИ Вярвам, че вече сте разбрали какво казва Библията за това – имаме ли ние, като християни нужда от брак или нямаме. Вярвам също, че сте разбрали и факта, че ако Бог съвършено благоволи в създаване на някое семейство, то Неговата, а не човешката нужда движи и мотивира това създаване. Но какво да направим, ако все пак се чувстваме някак си „нуждаещи се”? Отговорът на този въпрос е: „ДА ВДИГНЕМ КРЪСТА СИ, ДА СЕ ОТРЕЧЕМ ОТ СВОИТЕ СИ „НУЖДИ” И ДА СЕ ПОСВЕТИМ НА БОЖИИТЕ НУЖДИ! И знаете ли? БОЛИ! Да, това боли и то много. И ако вие не сте правили това никога до сега, но желаете да го направите, то може би вече започвате да чувствате силна болка и противоречие в себе си. Това е битката между плътта и духа. Между душевния, адамовия живот, изразяващ човешките желания и плътската воля, и копнежа на новия човек да угажда единствено на Бога: „Плътта силно желае противното на духа, а духът противното на плътта, понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате” (Гал. 5:17). Божието Слово разделя дух от душа (Евр. 4:12) и когато ние му позволим то да го стори в нас, и изберем пътя на духа за сметка на душевните си желания, тогава кръстът е започнал да действа смъртоносно върху делата и проявленията на стария човек и плътта: „А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите (желанията) и похотите й” (Гал. 5:24). Но ако вие сте стигнали до тук и болките от действието на кръста са ви обхванали, искам да ви засвидетелствам: Вие сте на верния път, за нищо на света не се отказвайте, но го извървете целия! Истина е, че боли, че никак не е леко – плътта ще ви предложи всякакви алтернативи, ще се извърта на всяка страна, ще ви предлага всякакви сделки и компромисни варианти, но истината е, че тя крещи за своето собствено оцеляване! На нея изобщо не й пука за волята на Бог, но тя ще приема всякакъв духовен и благочестив вид, само и само да оцелее! Борбата с нея ще ви причини много болка, но не се давайте нито за миг, залогът е изключително голям – там, накрая, ви очаква съвършеното благоволение на вашия Бог, там ви очакват благословенията на Авраам! ГОТОВ ЛИ СИ? Нека сега да отида още по-дълбоко и на всеки несемеен християнин да задам жестокия за плътта и съдбоносния за духа въпрос: ГОТОВ ЛИ СИ НИКОГА ДА НЕ СЕ ОЖЕНИШ? Пътят към съвършената воля на Бог за брака задължително и неминуемо минава през този въпрос. Какво, ако Бог ви каже като на Еремия: „Недей си взема жена, нито да родиш синове или дъщери на това място”? И ако под „това място” Бог имаше предвид за Еремия да не се жени в Израилевата земя, какво ако това място за вас е земята на живите? Имате ли готовността да понесете такива Божии думи? Едва, когато станете готови да дадете с радост отговор „ДА!!!”, тогава вие сте направили първата сигурна и най-важна стъпка към съвършените Божии съдби във вашия живот в това отношение! Забележете, че не казах отговор "Да, но..." или "да...", но „ДА!!!”, и при това с радост! Бог не желае полумърморещи и мънкащи да вършим волята Му. Нито пък желае да я вършим скръбни и начумерени, с познатото на много от нас отношение: „Ех, горкия аз, трябва да се жертвам, трябва да се покорявам, но какво да се прави, щом такава е Божията воля”. Бог желае Неговите слуги да Му служат с пълна радост, защото любовта винаги се радва, и винаги триумфира, и винаги празнува. А вие? Ще платите ли цената, за да получите този отговор „ДА”? Защото трябва първо да го получите чрез Духа, за да можете да го дадете на Бог. „ТАКА” ИЛИ „ИНАЧЕ” „Но, но, но... Нали Божият план за нас е семейство?!” КОЙ ВИ ИЗЛЪГА? (Дойде времето и на втората лъжа). КОЙ ВИ ИЗЛЪГА, ЧЕ Е ТОЛКОВА ЕВТИНО ДА НАУЧИТЕ БОЖИЯ ПЛАН ЗА ВАС? Не става със слушане на поучение и четене на Библията! Трябва да се плати цена! Знам за християни, които си изискват обещания за брак, които са си извадили от Библията. Но кой ви излъга, че можете да вадите произволно стихове – обещания от Библията и да ги изисквате? Всички Божии обещания за валидни само и единствено в Христос, т. е. когато пребъдваш в Него, носейки кръста си и отричайки се от себе си! Всички обещания са „Да” и „Амин” само в Христовия Дух, а не в нашия душевен живот! И какво ще стане, ако нашата егоистична плът си хареса някое обещание и го изисква? (Не е нужно да казвам колко често се случва това). Не е ли такава молитва мерзост пред Бога? Да, мерзост е (Пр. 28:9)! „Но... Нали Бог отговаря?” Може и дяволът да е отговорил! Ушите му са винаги широко отворени за молитвите на нашата плът. А дори и Бог да е отговорил, то с благоволение ли е отговорил или с гняв? Не даде ли Бог пъдпъдъци на чревоугодния Израил в пустинята? Не им ли даде и цар, когато Го отхвърлиха, да не царува Той над тях (І Царе 8:7)? Не беше ли Саул изисканият цар, а Давид – царят, дошъл по Божията суверенна инициатива? Е, видяхме сетнината и на двамата. А вие какъв качествен щемпъл желаете да имат отговорите на вашите молитви – „Саул” или „Давид”? Нека разбираме тогава, че Саул се получава с изискване, а Давид с родилни болки и плащане на цена! (Нека не бъда криво разбран! На не едно място в тази книга аз говоря за „плащане на цена”. Когато казвам това, нямам предвид, че ние си купуваме Божиите дарове или че правим нещо, за да ги заслужим. Исус е платил за всяко благословение със Своята безценна кръв! Но всяко благословение, за което Той е платил, се намира В НЕГО, в небесни места (Еф. 1:3), т. е. те се намират в Духа, в Святия Дух. Колкото са по-големи тези „духовни благословения", толкова са те по-дълбоко и по-високо в Духа. Цената, която плащаме е, да се отричаме от себе си, за да можем да достигнем в тези дълбочини на Духа и да получим благословенията. Това е така, защото в Святия Дух няма нито плът, нито егоизъм. Исус е платил и снабдил, но трябва да дойдем до мястото на откровение и благословение, където тези дарове стават реални за нас. Ние просто плащаме пътя. Даровете на Бог нито можем да платим, нито да заслужим. Те са израз на свръхестествена благодат! – б. а.) И така, ако желаем да разберем, какъв е Божият план за нас в областа на брака, първо трябва да изоставим всякакви собствени претенции и предпочитания, и да сме готови с радостно сърце да приемем това, което Бог суверенно е предопределил за нас според стиха от І Коринтяни 7:7, където се казва: „Всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг иначе…” Този стих съвсем ясно декларира, че: СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЕКИ, НО Е БОЖИЯТ ДАР ЗА НЯКОИ! Колко жалко, че този стих почти не се среща в повечето поучения за брак и семейство, които са широко разпространени в църквата. Проповедник след проповедник повтарят папагалски научените от Библейски училища и семинарии поучения, че „Бог имал за всеки план да се ожени”, а и през ум не им е минавало да изпитат това, което говорят – дали отговаря на Словото, и още пък по-малко да платят цена, за да бъдат в съвета на Господа, и да свалят Неговото Слово директно от Небето! Винаги до сега, когато съм чувал подобни поучения, Божията ревност е пламвала в мен относно това – „Защо никой не говори истината според І Кор. 7:7, защо всеки я заобикаля, защо никой не я прилага?!” Но понеже такива поучения угаждаха на душевните ми желания, аз подтисках и заглушавах вика на Духа в мен. И дълго време съм мълчал, и съм стискал зъби, и съм се уморявал да го задържам (Ер. 20:9), затова този вик сега излиза в тази книга, за да прогласи Божиите съвършени съдби за брака, напук на всички демони на религиозен и душевен комфорт! Възлюбени, аз не се конфронтирам с вашето щастие, а с плътската воля и с душевните желания, които са най-големите убийци на Божиите съдби в нашия живот! Помислете, Бог има Своя особен, специален дар за вас в областа на брака. За едни от вас този дар е един „специален брак”, а за други едно „специално безбрачие”. Бог винаги е готов да ни разкрие Своя особен дар за нас, но ние ще сме готови да разберем какъв е той едва, когато сме еднакво готови в сърцата си и за едното и за другото! Когато отидем с радост пред нашия Отец и Му кажем: „Татко за мен е изключително щастие и привилегия да върша Твоята воля. Татко, аз дълбоко вярвам, че Твоите специални дарове за мен са най-доброто, което изобщо би могло да съществува. Аз съм еднакво готов Татко, да Ти служа и да прославям Твоето Име на земята, било чрез брак или чрез безбрачие. За мен е еднакво голяма привилегия да пребъдвам в Теб и "така" и "иначе". Затова Те моля, Татко, открий ми Твоя специален дар за мен и аз ще го прегърна, като най-голямата скъпоценност за мен в тази област на моя живот!” Глава 5 ПУСНИ СЕМЕТО В ПРЪСТТА! От личен опит бих могъл да кажа, че за повечето от вас няма да е нито лесно, нито бързо да се достигне до това състояние на сърцето, при което то да може с радост да се моли с такава молитва. На мен ми трябваха седмици, дори месеци, които преминаха в постоянна душевна агония, в постоянна сърдечна болка и в преживяване на Матей 26:37-39. Ние толкова много сме свикнали да търсим своето си, да угаждаме на душите си, че не искаме да пуснем семето в пръстта, не искаме да предадем на смърт собствените си желания, да изгубим личния си живот и да заживеем само за Исус. Но повярвайте ми, това е истинското християнство! През последните няколко години в Бългрия слушахме твърде много проповеди за просперитет, за сеене и жънене на финанси. Хиляди български християни се втурнаха да сеят пари, за да жънат пари, но колко бяха тези, които обърнаха внимание на следните думи на Исус: „Истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре, дава много плод. Който обича душата си, ще я изгуби, и който мрази душата си на този свят, ще я запази във вечен живот” (Йоан 12:24-25). Колко бяха тези, които пуснаха душите си като семе в пръстта, за да умрат всякакви душевни желания и претенции? Колко посяха личния си живот, за да пожънат хиляди други животи? Колко се отрекоха от личното си щастие, за да видят милиони други хора ощастливени поради техните жертви? Колко бяха тези, които предпочетоха смъртта да действа в тях, за да може животът да действа в другите (ІІ Кор. 4:12)? Колко разбраха, че любовта е пребъдваща жертва, и отдадоха сърцата си в посвещение към Божията любов? Слава на Бога, имало е такива хора, но те останаха малцинство. Те останаха скрити и незабелязани от другите, които бяха насочили очите си към служения тип „комета” и „фоерверк”. Но е наближило времето, когато целия свят ще бъде изпълнен с плода от техните жертви! А вие искате ли да бъдете сред тях, да бъдете, като Исус, Който беше най-великото Божие Семе? Колко е чудесно, че това Семе бе посято и умря! Не сме ли всички ние, които сме спасени, част от Неговата жетва? Какво изобилие от живот, спасение, освобождение, благословение, радост, мир и любов действат в нас поради смъртта, която подейства в Исус! Не сме ли ние Негови ученици? Не трябва ли да ходим в Неговите стъпки? И само за брака ли става въпрос тук, или това важи за всяка област на живота ни? Да, за всяка област! СКРЪБ, ЖЕРТВА И НАДЕЖДА Сега искам да се спра по-подробно на онзи болезнен период от време, в който се борим със своята себичност и егоизъм, докато решим, че ще следваме Господа в това, което Той има за нас, каквото и да е то и колкото и да ни струва. Докато се решим да пуснем семето, наречено „брак и семейство”, да умре в пръстта. Този период аз наричам болките на смъртта. Той е особено болезнен за тези, които вече са се настроили да се женят и са в процес на „молене и търсене”, а още повече за тези, които са успели и да се влюбят. Както вече казах, при мен този период беше особено дълъг и болезнен. Душата ми беше изключително упорита и настойчива в търсенето и държането на своето си. Аргументите на плъския ми ум бяха повече от „убедителни” и изобретателноста му да тълкува всеки прочетен ред (било от Библията, било от християнска книга, било от каквото и да е друго) в подкрепа на плътската ми воля, беше просто удивителна. Всичко, което можех да кажа за себе си през този период бе, че „душата ми е прескръбна до смърт” (Мат. 26:38). Това беше време, през което вдигнатият кръст (постоянното отричане от себе си и от своите неща) постепенно умъртвяваше всичко, което не е Христос в душата ми. Време, през което Словото на Истината постоянно разделя дух от душа, за да установи Живота и Господството на Исус Христос в тях. И всичко това продължава до момента, в който окончателно пуснем семето в пръстта, и умрем в сърцата си спрямо своя брак и семейство. Когато повече не се вълнуваме, ще ги имаме ли или няма да ги имаме, но всичко, което ни вълнува е, да вършим волята на Бога, нашия Небесен Баща. Може би, както вече казах, някои от вас вече са почувствали тези болки на смъртта в душата си. И вероятно някои решават да извървят пътя до край, и да извикат Божията пламенна ревност върху своя живот и служение, а други се противят и бунтуват. На всеки искам да кажа думите, които веднъж бях чел в едно християнско списание: ВИЕ ПРАВИТЕ ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ, А ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ ПРАВЯТ ВАС! Когато се предадем на такава смърт, ние всъщност полагаме душите си на Божия олтар (спомнете си Авраам) и преживяваме кръстна смърт. Умираме на собствения си кръст. Така ние се отричаме от нашето право сами да решаваме какво е добро за нас и какво не е, и предаваме това право на Бога. По този начин ние сме Му повярвали, доверили сме Му се и влизаме в Неговата почивка, като сме си починали от своите си дела (Евр. 4:10). Така сме заспали „дълбок сън” и сме в позиция на очакване, Господ да ни събуди (на Своето време!) и да ни представи нещо, което сега не знаем, но за което сме напълно уверени, че е съвършената Му воля за нас. Обаче има един духовен факт, без който ние не можем да стигнем до тук, и за който искам сега да говоря. Този духовен факт е надеждата. Пътят към съвършената любов преминава първо през съвършената вяра и съвършената надежда. След като сме повярвали Словото, и сме сме се вдъхновили от него, да вдигнем кръста си и да следваме Исус, ние се нуждаем от надежда, за да можем да предадем душевния си живот в жертва. Нека разберем, че: БЕЗ НАДЕЖДА НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ПРАВИМ ЖЕРТВИ! Исус го направи по този начин, Той умря на кръста във вяра и чрез надежда: „като гледаме на Исус, начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст и седна отдясно на Божия престол”. Радостта, която Исус очакваше и се надяваше да получи след кръста, Му помогна да го издържи. /следва/ |
| Продължение на посланието |
| Сайт на Валентин Василев |
| Главна страница "Павелчо" |
| Други християнски сайтове |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz