През по-голямата част от живота си не съм бил християнин по сърце и убеждение, макар да бях формално кръстен още на 12-годишна възраст по инициатива на не по-малко рационалистически настроената ми баба – химик и лаборант, възпитана в духа на стихийния материализъм от преди 89-а. Изглежда импулсът ѝ да ме въведе официално в православната вяра през 94-а е бил свързан основно с някаква постсоциалистическа културна мода и може би някои бегли нейни лични реминисценции от детството ѝ в годините преди атеистичния режим. Каквито и да са причините, днес съм ѝ изключително благодарен за тази инициатива и смея да твърдя, че в известен смисъл ѝ се отплатих за този ѝ почин като съумях на свой ред и по свой начин да я вдъхновя сама да преоткрие православието за себе си десетилетия по-късно. Да ми е жива и здрава, черкува се редовно, изповядва се и се причастява, а скоро дори бяхме заедно на литургия. Неведоми са пътищата.

Но трийсет години аз не бях положително настроен към християнството по няколко причини. Забелязал съм, че същите аргументи пречат на много хора да нададат ухо по-сериозно за православието или на първо време поне за християнската доктрина в широкия смисъл на думата. Тук няма да навлизам в теологически подробности, само ще вметна, че има съществени разлики между православието и останалите деноминации (синьо-зелените курсиви са линкове, б.м.) и неслучайно аз лично изрично следвам православната, а не друга библейски базирана доктрина. За един страничен наблюдател тези разлики често изглеждат от незначителни до напълно незабележими, поне на първо четене, но това категорично не означава, че те са такива. Фокусът на настоящата статия обаче е другаде и тя е адресирана най-вече към хора, които са по същество чужди на преданието за Христос като духовен спасител на човечеството изобщо.

Първата и основна причина мнозина да се чувстват отблъснати от християнството е адът. Хората много се смущават от факта, че някой трябва да ходи в ада и че един уж добър Бог предвижда за непослушните нещо, описвано в историята като място на вечни и страшни мъчения. Втората най-често срещана причина мнозина да са отблъснати от евангелското предание е доктриналната претенция, че ако не си християнин, обезателно ще отидеш в мястото на вечно и страшно мъчение. Третата ключова причина пък е свързана със сексуалността и конкретно с хомосексуализма, и обстоятелството, че на модерното ни либерално общество му е голям проблем да приеме това поведение за нещо неестествено, още по-малко за грях, който може да те прати в мястото на вечно и страшно мъчение. Все пак всички познаваме хората, които се самоопределят като гей, знаем, че те са най-често добронамерени, мили човешки същества и изглежда много жестоко някаква си религия да ги заклеймява по такъв категоричен начин.

Признавам, че тези три пункта бяха проблем и за мен известно време, докато не си дадох сметка, че всъщност няма абсолютно никакъв проблем с тях. Ако прочетете статията, ще разберете защо смятам така.

Първо – адът по принцип.

Аз лично вярвам в Бог (за протокола, съществуването на Създател е точно толкова валидно и научно легитимно твърдение колкото и комерсиалното, но наивно по моему вярване, че Той не съществувал) и вярвам в Неговата добронамереност към нас като Негови творения. Също така обаче вярвам в Неговата абсолютна и неподлежаща на коментар справедливост, от която никой не може да се скатае. Да речем за момент и вие приемате, че има живот след смъртта, Бог го има, както винаги си го е имало, и Той е абсолютно справедлив и съвършено безпристрастен. Е, редно ли ви се вижда да сложи на едно и също място в отвъдното скромния и благочестив духовник св. Иоан Рилски и някой сериен убиец и изнасилвач? Логично ли ви се струва да събере заедно на небето св. Петка и Адолф Хитлер? Как ви звучи идеята Бог да допусне душата на малко, невинно момиченце, починало в нещастен случай, да се окаже току до педофил рецидивист на оня свят? Че то ако и в отвъдното си шестват свободно безбожни престъпници, че то за всички ще е ад, бе хора.

Моят Бог е по-мъдър и добър от това, и е предвидил как да се отсее житото от плявата. То в обикновения ни живот, дето хал хабер си нямаме кои сме и какви сме, си имаме някакви там критерии да държим настрана провинилите се, че Господ няма да предвиди. А какво точно представлява адът, аз лично предпочитам никога да не разбирам и никому не пожелавам да узнае това от първа ръка. Иначе не липсват свидетелства на хора, буквално върнали се от оня свят (противно на лъжливия афоризъм, че никой не бил се връщал да разкаже), които разказват това-онова по темата.

Смущаващо обстоятелство номер две – друговерците ще идат в ада.

Хм, това е една идея по-жестоко и радикално май. Ще ходят на лошото място не защото са зли като човешки същества, а защото избрали погрешните екзистенциални убеждения. Но от друга страна будистът примерно не вярва да има ад или рай. В будистката философия, в повечето им секти поне, не вярват да има и Бог. Кланят се на техния идол Сидхарта, наречен Буда, който вярват, че постигнал с човешко усилие и като най-обикновен човек някакво извисено духовно състояние. Защо християнинът да се смущава заради тях, след като от тяхна гледна точка християнинът е по-скоро заблуден с разбиранията си за някакъв там Създател, че и някакви си там опции за ад и рай след смъртта? Те много добре знаят за нашата вяра, но съвсем съзнателно я отхвърлят и си вярват в техните си неща. И никой, разбира се, не им отрича това право. Просто не виждам причина да се смущаваме, че техните лични избори не съответстват на предписаното в нашето Божие предание.

А какви са вече на Господ фините настройки по отношение на критериите Му за отсяване на житото от плявата, това си е лично Негова работа. Та кои сме ние да преценяваме от Негово име? Идваш тук и попадаш при заварено положение. Очевидно е, че не си се самосъздал, нито пък си създал света, в който си се озовал и определено не контролираш законите, които го управляват. Нямаш думата по въпроса с гравитацията, термодинамиката или другите физични закони. Логично е да нямаш думата и по въпроса с духовните закони. Можеш единствено да се научиш да се съобразяваш с тях. А къде са разяснени? Ние християните вярваме, че са описани в Библията. Там ни е дадена и формулата за успешно преминаване в отвъдния живот. На който пък евангелското предание не му се вярва, ами това си е негов свободен избор в крайна сметка.

Има го и другия момент – на личната праведност. Самият Господ Иисус Христос казва в Евангелието: „здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк 2:17). С други думи формулата на спасението, която хрстиянинът следва – да повярва, да се покае за греховете си и да се кръсти в името на Отца, Сина и Светия Дух, сигурно не е необходима за онзи, който „няма нужда от лекар“, кой знае. Казвам това чисто спеулативно заради реториката и логиката на аргументацията тук. Ето, сам Господ настоява, че Той е спасител на грешниците, а праведниците явно ще се оправдават със собствените си добри дела и благочестие. Ако даденият нехристиянин е бил толкова добро човешко същество и е бил тъй праведен и блгочестив през земния си живот, то значи няма какво да се тревожим за тях. Ще си издържат т.нар. в нашата религия страшен Божи съд в края на времената, ще се сдобият с оправдание лично от Създателя на света и благополучно ще си се преселят в Божието царство на вечно блаженство и радост. За всички нас грешните пък, слава Богу, има спасение също чрез искреното ни покаяние, светото кръщение и вярата ни в Господа Иисуса Христа.

Остана и третото често срещано възражение срещу християнската доктрина, а именно – обвиненията в хомофобия поради обявяването на хомосексуализма за грях и респективно – билет за пъкъла.

Тук критиците на нашата вяра пропускат, че билетите за пъкъла са значително повече от само прехваления им и толкова одумван хомосексуализъм, с който ни се проглушиха ушите вече в неолиберална Европа. Той не е някакъв по-специален грях и е на една линия с прелюбодейството (изневярата), блудството (секс с партньори, за които не сте венчани), малакийството (самозадоволяване), пиянството (да, напиването не е изобщо безобидна практика от духовна гледна точка, напротив) и още куп други. Ето ви и точния цитат:  „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници (хомосексуалисти, б.м.), нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог“ (Коринтяни 6:9-11). Тук директно е дадена и формулата за пречистване от греха, затова изрично цитирах пасажа до деветия стих. Защото според нашата вяра няма пакост, която Бог да не е готов да ни прости, стига да се покаем в Негово име.

Нали разбирате? Християнството не е враждебно специално към хомосексуализма, както някои хора се опитват да го изкарат, за да окупират ролята на диксриминирани, онеправдани и пренебрегнати, а е враждебно към греха по принцип. Към хората, които са увлечени от хомосексуалната страст, от друга страна, християнството е с широко отворени обятия, точно както е към хората, злоупотребяващи с хетеросексуалната страст, и най-човеколюбиво ги кани да преосмислят изборите си, и изобщо екзистенциалната си перспектива в краткия им, временен, земен живот на фона на трансценденталната вечност. Всъщност това е покана, отправена към абсолютно всички, към асексуалните също, защото те пък ще си имат други страсти, които да компрометират връзката им с Бог – всички сме грешни, казват. Защото не се смята за грях само педерастията като някаква, видите ли, изключителна и много специална човешка практика, а се смята за грях идолизирането на страстите изобщо. Тук попадат чревоугодието, суетата, сребролюбието, завистта, гнева, злобата, гордостта. Грях е в частност идолизирането и на сексуалността чрез хаотичната ѝ експлоатация. А греховните сексуални страсти, както видяхме и от библейсия цитат, се проявяват в богато разнообразие сред творението. При някои като хомосексуалност, при други като хетеросексуалност, при трети като зоофилия, педофилия и куп други, познати в наши дни сексуални поведения, които, пази Боже, ама хич не са малко, но за сметка на това много от тях са забележително отблъскващи. Човешка му работа…

И не се лъжете – не е случайно, че в една редица срещаме пиянството и сексуалната страст. Нали сте чували думата при-страст-яване. Това е явление, при което човекът вече не просто е паднал еднократно се е поддал на някакво изкушение, т.е. на някаква идея в главата си, но до такава степен се е слял със страстта си, че се идентифицира с нея и не може да си представи живота си без редовната употреба на тази страст. Към сексуалните преживявания, точно като при алкохола и другите наркотици, е не само възможно, но и масово разпространено в наши дни именно пристрастяване, което обаче бива окуражавано от обществото и не се изобличава като такова. Масово е пристрастяването към порнографията например, с която новите поколения се срещат на все по-ранна детска възраст. Свръхизлагането на порнографски материали води при немалко младежи, а и възрастни, до сериозни психологически и интимни проблеми, отразява се зле на връзките им и на изборите им, свързани със създаването на трайни взаимоотношения и евентуално семейства. Виждаме и статистиката в световен мащаб как има драматично намаляване на семействата в наши дни, а това е градивната едиица на обществото. Разрушаването ѝ говори за разпад на цялата структура. Така че сексуалната страст далеч не е толкова безобидна, колкото се опитваме да я изкараме, за да оправдаем евентуалната си патология. Просто мястото на този човешки импулс, който има и своите напълно естествени и благословени предназначения и употребления, не е в центъра на нашия свят, където обществото ни го е поставило на пиедестал като един идол, на който всички от най-ранна възраст са приучени да се кланят.

И само още нещо по въпроса, което ми се струва много важно, защото немалко хора са объркани по тоя въпрос, не без помощта на медийната пропаганда по темата, разбира се. Сексуалните ви фантазии и влечения не ви определят като личност и не изчерпват, нито описват вашата истинска идентичност. Никога не ще успеете да намерите себе си в сексуалността си, затова и толкова много хора всъщност се губят в безразборното ѝ употребление. Човекът не е половия си орган и сексът никога не е бил, не е и никога няма да бъде смисъл на живота, колкото и да се опитва да ни убеди в обратнотно предрусалата ни с либерализъм и безбожие съвременна масова култура. Бог е смисълът на човешкия живот и само при Бог ще намерите себе си. В гащите си няма да откриете истината нито за непреходната си същност, нито за вашия Създател, нито за смисъла на мимолетния ви, но за сметка на това често изпълнен с немалко премеждия живот. Човекът е много повече от сърбеж в четала и ако сте повярвали, че сексуалността ви е „вашата същност“, сте се оставили да бъдете подведени и сте се превърнали в поредната жертва на една опашата, но пък доста масова лъжа.

За жалост лично аз имам пребогат опит в тоя живот с може би всички познати ни греховни страсти.

Навярно в моя случай именно това ми е помогнало да открия колко празни са тленните удоволствие всъщност и как не водят човека до нищо добро, особено в дългосрочен план. Цената на такъв „откривателски“ път понякога, уви, е много висока и е по-добре да минеш напряко, ако можеш, но… живот. И може би едва когато пресуших последната бутилка, загасих последния фас и затворих вратата зад гърба на последното момиче, от което исках „просто секс“, чак тогава най-сетне осъзнах колко безсмислено и празно е всичко това, а Господ е бил прав през цялото време с предупрежденията си.

Но ти искаш да изпиташ милосърдието Му до край, да изсмучеш и последната капка надежда за теб от чашата на търпението Му. И едва тогава разбираш, че Той е бил прав за всичко от самото начало. Точно както беше чужд и дразнещ за теб закона за гравитацията, когато беше на една и половина и се учеше да ходиш, така се оказа, че са ти чужди и духовните закони. Но едва след като падна хиляди пъти, най-сетне разбра, че ще трябва да се съобразяваш и с тях, ако искаш болката ти най-сетне да бъде излекувана и да наследиш вечността.

Защото, нека си го кажем – тук пълно щастие няма. Мимолетните удоволствия не носят нищо трайно след себе си, нищо истинско. И сексът, и храната, и наркотиците са като чаша без дъно – тъкмо уж я напълниш и след миг отново е празна, и пак трябва да търсиш с какво да затулиш зейналата емоционална пропаст. А може да я напълни единствено Бог. И колкото и да не ни се харесват някои от правилата, каквито и опити да правим да ги заобиколим пред съвестта си, те няма да изчезнат, нито християнството ще изчезне, нито Бог ще си промени завета. Пък вече всеки си има свободната воля да избере в какво да вярва и как да живее. Но сякаш ни е казано дори със самото устройство на нашия свят и на сетивата ни, че това тук не е истинското, че истинското е отвъд и предстои. Неслучайно виждаме, чуваме и усещаме по-малко от един процент от вибрационния спектър на творението. Ние сме буквално глухи и слепи за реалната реалност. Защото това тук е просто един кастинг, тест, входящо контролно по вяра. А изпитващият, оценяващият и квесторът е триединият наш Господ Бог. Дано се представим достойно на изпита.