Да освободим прошка към бащите

от п-р Георги Якимов*
 

Искам да споделя за силата на прошката в нашия живот. Всеки един от нас е преживял предателство, разочарование или отхвърляне от близки хора. И това винаги довежда до един резултат - болка в нас. Болка, която ни кара да се затворим в себе си и да се настроим срещу тези хора.

Много от нас днес продължаваме да носим болка в живота си от миналото. И много от хората не разбират, че по-голямата болка не е е от това, което са ни направили, а от това, че ние не сме простили на тези хора.

Непростителността е едно от най-саморазрушаващите влияния върху живота на човек. Непростителността те прави роб на болката и омразата в твоето сърце. Непростителността има негативен ефект и върху твоето физическо тяло. Много от хората, когато ги предизвикаш да простят, те казват: "Ти не знаеш, колко зле се отнесоха към мен. Ти не знаеш колко много болка съм преживял" и т.н. Нека ви кажа нещо: Ние нямаме и най-малкото основание да не простим. Нямаш извинение да не простиш.

Ще ви дам едно слово за да разберете, че съм прав Ефесяни 4 гл. 32 ст. "...Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас." Вярвам, че вие сте хора, които сте преживяли прошка от Отец. Ако ти си един от тези хора, ти можеш да простиш. Само трябва да го поискаш и да вземеш решение за това!

Въпросът винаги е бил не дали мога, а дали го искам?! Когато Петър попита Исус до колко пъти да прощава, Исус му отговори: "Седемдесет пъти по седем." Исус всъщност искаше да каже: "Винаги, колкото пъти трябва..." (Мат.18:21-22)

Божественият принцип е, че ние трябва да прощаваме винаги и на всички.
И нека ви кажа, това не е толкова заради тези, които са съгрешили спрямо нас, а заради Господа и нас самите. Животът на Йосиф е изключителен пример в този смисъл. Неговата история бе тежък "товар" в биографията му.


Роден в конфликтно семейство, загубил майка си на ранна възраст, разглезен от баща си, мразен от братята си, предаден и продаден като роб в чужда страна. Мислите ли, че Йосиф не се е борил с непростителност?

Един ден всичко се променя за Йосиф. Той е трябвало да се изправи срещу своето минало, ако е искал да продължи в бъдещето. Един ден той разбира, че Бог не само е направлявал неговите стъпки, а и е използвал всяко обстоятелство в живота му за добри (Неговите) цели!
Без решението да прости предателството на своите братя, Бог не би издигнал Йосиф на позицията, на която беше!  (Бит. 50:15-20 ст.)

Има едно специфично взаимоотношение, което е заключило много болка в живота на много хора.
И това е взаимоотношението родители-деца. И по-специфично взаимоотношението бащи със синове и дъщери!

Бащите имат огромно влияние върху своите деца. Влияние, което дори децата не разбират ясно докрай. Това, което бащите положат върху своите деца в детската и юношеската възраст може да бъде като следа в целия им живот.

Начинът, по който нашите бащи са ни третирали, се отразява днес в няколко вида взаимотношения, които ние развиваме.

На първо място нашето взаимотношение с Бог като Отец.
Ти може да приемеш Бог като Спасител, Снабдител или Изцелител, но никога да не му позволиш да бъде твой баща, понеже спомена ти за бащинство, който имаш не е добър.

На второ място - позиционирането ни към духовно бащинство.
Днес много хора имат борби, страхове, недоверие в себе си към духовно бащинство поради същата причина. Не са имали баща в своя живот. Или са имали баща, но са били без бащинство. Това са две различни неща!

Други взаимотношения, които биха могли да страдат поради неправилно бащинство, което сме имали савзаимоотношенията в семейството ни, в църквата, приятелствата, които градим и т.н.

Позиционирането и предаването на духовно бащинство в твоя живот е от изключителна важност. Защо? Понеже този вид взаимоотношение е там за теб, за да ти покаже любовта на Отец, да ти предаде реалното измерение на изцеление в живота ти, да зачеркне болката от миналото, и да покрие липсите от земно бащинство.

Аз напълно разбирам, че много от вас имат съвсем основателни причини спрямо своите бащи. Напълно разбирам, че днес много от нас биха могли да са различни личности и да не е толкова трудно всяко взаимоотношение, което градим. Днес имам добра новина за вас и тя е, че нещата могат да се променят, когато вземем решение да простим на бащите.



Ако ние продължим с основателните обвинения към тях, държим ги отговорни за всеки провал в живота си, продължаваме да извиняваме неадекватното си поведение всеки път с липсата на бащинство, този кошмар ще ни преследва до края на живота ни.

Какво става когато не искаме да простим на баща си? Ние задържаме греховете на баща си върху живота си. Ако ние не им простим, техните грехове остават върху нас и продължават да ни преследват разрушаващо.

Ти не можеш да бъдеш свободен докато не решиш да простиш! "Ама той не заслужава" ще кажете. Не говорим за него, говорим за теб. Това, което става в твоя живот, последствията, които носиш чрез нежеланието си да простиш.

Ние имаме много причини да не искаме да простим на бащите си, да ги мразим поради определени неща, които сме видяли в тях, за отхвърлянето, болката и сълзите, които са докарали върху нас. Толкова много неща, за които можем да кажем - "Няма да простя!"

Това, което искам да разберете е, че ако не решим да простим, греховете на нашите бащи се залепят върху нас, и в крайна сметка един ден ние започваме да ходим в техните неща, които сме мразили толкова много. Ако не простим няма как да се отървем от това! Това важи и за всяко едно друго взаимоотношение, в което не си освободил прошка!

Ако попитате голяма част от престъпниците, наркоманите, хората по улиците и домовете за сираци коя е причината за състоянието, в което се намират, техният отговор ще бъде - липса на бащинство. Омразата към техните бащи ги тласка към всичко нередно, грешно и лошо.

Ние не можем да бъдем хората, които Бог иска да бъдем ако не преживеем освобождение чрез даване на прошка! Ние трябва да поемем отговорност за собствения си живот!
Ако не поемем отговорност за живота си и постоянно я прехвърляме върху някой друг, ние възпрепятстваме нашата зрялост.

Никога няма да станеш зрял човек ако непрекъснато обвиняваш родителите си, приятелите си, роднините си, миналото си за своята недоразвитост. Единствено ти си отговорен за живота си.

Нека ви споделя една истина, от която може да ви заболи. Вашият баща може никога да не се промени. Знам, че има хора, които цял живот живеят за одобрението на баща си и никога не го получават. Те остават цял живот пленници на бащиното си неодобрение.



И въпреки всичко, Словото ни говори за това, че ние трябва да почитаме нашите бащи. В почитта на нашите бащи е нашата безопасност. Когато се разбунтуваме срещу тях отваряме врата за бедствие върху живота ни.

Това, че почиташ родителите си не означава, че трябва да се съгласяваш за всичко с тях! Не позволявай греховете на твоя баща да разрушат живота ти! Старай се сърцето ти да е винаги чисто към твоя баща! Ако баща ти е сгрешил прости му. Прости му, за да не наследиш неговата грешка, и да я предадеш един ден на своите деца.

Принципът на освобождение е изключително важен за нас, за да имаме бъдеще и да заключим болката от миналото чрез силата на прошката. Ще ни помогне да бъдем по зрели и да се издигнем на по високо ниво от това, в което сме.

Можем ли днес да поемем отговорност за своя живот? Да решим да не търсим извинение с някой друг, да решим да освободим прошка към бащите, и към всички други, които са постъпили несправедливо спрямо нас?

Не е лесно да се изправим срещу тези неща, но нека позволим на Бог да ни помогне да преминем през кризата. Нека не носим грехове на други хора. Нека ги освободим чрез прошката, както ни учи Исус. Ако ние НЕ простим на баща си, или хората, които са постъпили зле към нас, ще страдаме много.

Божията сила се освобождава в живота ни до степента на покорство, в което ходим, и не повече! Святият Дух ни предизвиква в покорство на Неговото слово сега. И нашето покорство се изразява в решението ни да простим!

ПРОШКА, ОЗНАЧАВА ОСВОБОЖДЕНИЕ. ОСВОБОЖДЕНИЕ, ОЗНАЧАВА ИЗЦЕЛЕНИЕ. ИЗЦЕЛЕНИЕ ОЗНАЧАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БОГ ДА НИ ИЗПОЛЗВА МОЩНО.

Точно, както Бог използва Йосиф, който взе решение да прости на своите братя!
 


*Георги Якимов е роден през 1974г. в гр. Стара Загора и е израснал в християнско семейство. През 1991-1993 завършва своето библейско образование в гр. Осиек, Хървтска. През 1995 се жени за съпругата си - Илиана, от която има и две деца - Радослав и Йоана. През 1998 Бог ги призовава за служение в гр. Ахтопол, а четири години по-късно в гр. Ямбол, където пастируват църква "Кармил", част от Апостолска реформирана църква. 

Служението на Георги Якимов се отличава със силна конфронтация срещу духа на религия и желанието му да види светиите да ходят в свободата, която Господ им е подарил. Влизайки в заветни взаимоотношения с апостол Христо Кънев (гр.Бургас), животът и служението на Георги Якимов се променят изцяло.





{START_COUNTER}