Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Християнството и хомосексуализма

Main Pic
Публикувана: 17.08.2014
Автор:
Прочетена: 6076
Коментари: 0

Може ли човек да бъде християнин-гей?

След триумфите в буквално всяка една институция в Америка, движението на хомосексуалистите сега се е устремило към превземане на църквата. Води се битка след битка за придобиване на права от хомосексуалисти да проповядват, битка за разрешаване на бракове между хора от един и същи пол и промяна на значението на определени стихове от Библията, свързани с въпроси за хомосексуалността.

Един неотдавнашен спор беше свързан с разликата между ориентацията към същия пол и ангажирането в хомосексуални действия, особено свързани с тези, които твърдят, че са последователи на Исус Христос. Може ли християнин да се бори със сексуални желания към същия пол и въпреки това да наследи небесното царство, ако той/тя не участват в хомосексуални действия?

Това е въпрос, който касае наследяването на вечен живот. Павел казва: „Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложците...ще наследят Божието царство” (1 Коринтяни 6:9).

Дълбочината на грешната природа

Психолозите и психиатрите отричат възможността човек да промени сексуалната си ориентация, макар че те с охота признават, че не разбират динамиката на хомосексуалността. Например, в уеб страницата на Американската психиатрична Асоциация пише: „Никой не знае причините за хетеросексуалността, хомосексуалността или бисексуалността”.

Как тогава тези, които твърдят, че никой не може да каже кои са причините за хомосексуалността да настояват, че подобна сексуална ориентация не може да бъде променена?

От друга страна, може би от Американската Психиатрична Асоциация имат право. Може би те са наясно колко е трудна промяната на „вътрешната същност на човека”.

Ако трябва да говорим от гледна точка на Библията, тази непроменливост не е валидна само за хомосексуалната ориентация. Писанието ни обяснява ясно, че греховната човешка природа не може да се промени чрез човешки усилия. Както Исус каза в Йоан 3:6, „Роденото от плътта е плът”.

Означава ли това, че един гей не може да промени природата си? Да, не може! Но това не означава, че той не е виновен пред Бог. Всъщност, ние всички сме виновни пред Бог защото никой от нас не може да промени своята грешна природа.

Един хомосексуалист може дори да каже: „Аз не искам да съм такъв”, но това не му помага да се промени. Без Божията намеса, сломените ще останат сломени, особено, когато се отнася до нашата греховна природа. Може да направим някои външни промени, но сърцевината на нашата природа остава паднала. Според Галатяни 3:22 всички ние сме затворници на греха.

Проблемът е, че повечето от нас – дори много християни – никога в действителност не проумяват своята „изгубеност” в библейски план. Като се обърнем назад, вярваме, че много от нас като цяло сме били доста добри хора, които са имали нужда от малко „подрязване по краищата” както един човек отива при бръснаря, когато има нужда от малко подрязване.

Библията обаче не ни обрисува по този начин изобщо, а по следния начин: хора, напълно изгубени и разрушени, отдалечени от Бог, откъснати от Неговия стил на живот, упорити грешници, идолопоклонници, врагове.

Да се покайваме заради грешната си природа

Част от Великото поръчение на Исус в Проповедтта на планината в Галилея е „...и че трябва да се проповядва в Неговото име покаяние и опрощение на греховете между всичките народи като се започне от Ерусалим” (Лука 24:47).

В Библията на много места категорично се споменава, че хомосексуалното поведение е греховно. И все пак нека зададем въпроса: какво да кажем за ориентацията към същия пол без хомосексуално поведение? Това също ли е грешно?

Отговорът определено е положителен, само желанието за разврат е грях. В Римляни 1:26-27 апостол Павел говори за хомосексуалните „срамни страсти” или за самите желания. Той също споменава, че те „...разпалиха се  в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемайки в себе си заслуженото въздaяние за своето нечестие”.

Това греховно хомосексуално поведение се коренеше в похотта към същия пол. Но в какво се коренят тези желания? Похотта е просто последване на това, към което сме привлечени. Тези три – ориентация, похот и действия явно са локализирани в един и същ греховен континуум.

Това, обаче не се отнася само за хомосексуалните желания. Цялата развратна човешка природа е греховна. Това означава, че ние трябва да се покайваме буквално за това, което сме. Павел казва: „Защото зная, че в мене, тоест в плътта ми, не живее добро” (Римляни 7:18).

Хомосексуалистът трябва да се покайва за сексуалната си ориентация, да признае пред Бога, че самото му съществуване е проява на покварената му сексуалност. Всеки човек трябва да се покайва в това отношение. Може би не е хомосексуална ориентация, а нещо друго. Когато  апостол Павел казва, че нищо добро не живее в развратната му природа, той има предвид точно това.

Милост, милост, милост

Може би един човек, който се е родил сляп ще се моли на Бог за чудо и понякога Бог отговаря и изцерява. Но, ако трябва да сме откровени, в повечето от случаите Бог не изглежда склонен да извърши това чудо, каквато и да е причината.

По същия начин много хора, които се определят като хомосексуални твърдят, че постоянно са се молили на Бог да ги освободи от привличането им към същия пол, но напразно.

Това не е всичко, разбира се. Въпреки отказът на медиите да признаят , че много бивши хомосексуалисти са реалност, има наистина много от тях, които са се отказали от хомосексуалния начин на живот. Въпреки, че изкушението остава, те,  чрез Божията милост, са преориентирали влечението си към противоположния пол.

За християните Писанието е дори още по-категорично. Павел заявява на християните в Коринт, че те преди са вършили всякакъв тип грехове, включително хомосексуални. Но после добавя: „...но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и с Духа на нашия Бог” (1 Коринтяни 6:11).

Няма значение какви са изявленията на Американската Психиатрична Асоциация по този въпрос. Изявлението на Павел, „И такива бяха някои от вас...” е доказателство, че Бог наистина изцерява покаяните грешници от всякакъв вид греховни „ориентации”. Хомосексуалистите не са лишени от тази надежда.

Един труден път

От друга страна, също както един слепец или парализиран човек се моли горещо на Бога за изцеление, но не го получава, християните, които се борят с привличането към същия пол могат да се окажат по същия начин обезсърчени.

По някакви причини Бог често отговаря на молитвени прошения, както направи с апостол Павел: „...и Той ми каза: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена” (2 Коринтяни 12:9). Битката продължава. Християните трябва да се борят с падналата си природа, така както израилтяните се бориха срещу постоянните набези на филистимците.

Какво в такъв случай да кажем на един гей или лесбийка? Какво трябва да направят те с грешната си природа? Първо, ако те упорстват в порока си, ще загубят вечния си живот. Няма обаче да е различна съдбата на един пияница или развратник или лъжец или идолопоклонник, ако остане в греха си. Всички, които остават в бунта си, са обречени.

На един хомосексуалист бихме казали или сме длъжни да кажем и на всеки, който е в плът: Законът не може да ви спаси. Религията не може да ви освободи. Всички ваши праведни дела са като омърсена дреха. Няма нито един праведен, нито един. Смирете се пред Господа, покайте се за това, което сте и от всичко, което извира от вашия замърсен поток и се доверете на Исус. Нека Бог ви направи такива, какъвто е Неговия Син.

Така че, може ли един християнин да бъде и хомосексуалист? Въпросът не търпи политически и духовен компромис. В света има не-християни и християни. Нехристяните живеят в плътта, докато християните не живеят в плътта. Християните имат един образ пред себе си – този на Исус Христос. Божите хора желаят да са като Божия Син, а всичко останало трябва да се изчисти от човешката душа.

Как може човек да приеме ориентация, която презира? Може ли да има християнин прелюбодеец, християнин развратник? Ако идваме при Христос в упорство и срещу това, което апостол Павел казва в Римляни 7:18 и настояваме, че има нещо добро в плътта ни, това означава, че не сме достигнали до истинско покаяние.

Може ли човек да бъде християнин и да се бори с привличане към същия пол? Може! Когато станем последователи на Христос, ние продължаваме да се борим с плътта и нейните промени (Галатяни 5:16-17). Но ние имаме силата на Христос на наша страна и сме призовани да контролираме импулсите, които ни мъчат, дори и самите импулси да останат. Христос ще ни води в победа, ако получаваме Неговата милост всеки ден и Му се покоряваме.

В историята с младия богаташ, Исус даде ясно да се разбере, че идолопоклонството може да попречи на човек да влезе в небесното царство. Учениците бяха много учудени на това и човек може да улови безнадеждността, която се крие в последвалия въпрос: “А тогава кой може да се спаси”?

На Своите ученици и на всички други, които се борят със своята греховна и паднала природа, Исус казва едно и също нещо: “За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно” (Матей 19:25-26). Това е което ни казва евангелието. Църквата трябва първа да казва същото.

Източник: afajournal.org

Превод от английски език за Евангелски вестник: Соня Илиева

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg